БНР Благоевград за проекта "Еко младеж" и Климатичната фреска, водена от фондация "МанЕко"
Можете да разберете повече за играта Климатична фреска в "Зелени минути" към предаването "Преди обед" по bTV
Образователната игра „Климатична фреска“ - поглед върху промените в климата и опасностите за планета ни
Проект обучава младежи за справедлив енергиен преход
"Плогинг" за по-чист "Младост"
Към интервюто на Татяна Гаркавая: Доброволци от Young Caritas насърчават устойчивия начин на живот в България
Към: Екологичен манифест
-
Кои от стъпките, изброени в Екологичния манифест (стр. 7 - 13), смяташ за най-трудните за изпълнение в реалния живот?
Екологичният манифест е документ, за чието написване помогнаха много експерти, младежи и познати. Неговата идея е да покаже как гражданите като консуматори, клиенти, данъкоплатци и гласоподаватели могат да променят бъдещето си чрез личните избори, които правят в ежедневието си. Манифестът представя около сто практики, които всеки от нас може да следва, за да направи живота си по-природосъобразен, енергоефективен и приятен. Манифестът беше консултиран и с няколко организации, които са специалисти по екологични теми. Той беше издаден за първи път в „Дейли нюз Пакистан“ и официално подкрепен от движението „Хартата на Земята“, както и от други международни и местни организации. Не на последно място Манифестът вдъхнови съмишленици да напишат подобни текстове и да започнат екологични дейности.
Всички изброени стъпки в Екологичния манифест са част от нашето ежедневие (например – отиваме до магазина да си напазаруваме). Сега обаче е важно да се замислим над тях и да видим дали не можем да ги подобрим (като отидем пеша до магазина, носим си торбички и купим местно произведени стоки, да речем). Но за да можем да осъзнаем какво правим погрешно, трябва преди това да се информираме за проблемите, пред които светът се изправя – глобално затопляне, причиняващо промени в климата, замърсяване, изчерпване на природните ресурси.
Изброените стъпки изискват усилия на волята и ангажираност със заобикалящата ни среда, както и загриженост за нашите деца и поколенията след тях. Това означава да променим навиците си, да се противопоставим на съществуващите стереотипи, да отделим време за дейности, свързани с опазването на природата, да се лишим от някои лични удоволствия за сметка на общото благо, в т.ч. и на природния свят, с който сме неразделно свързани. Вместо предмети за еднократна употреба е по-добре да използваме такива за многократна; пазаруване на продукти насипно – без опаковка, споделени пътувания, разделно изхвърляне на отпадъци и други са нови навици, които всички трябва да придобият.
2. Какво можеш да посъветваш хората, които също имат подобни трудности при промяна на моделите на поведение?
Наистина говорим за смяна на моделите на поведение. Може би, ако повечето хора са наясно каква част от земната повърхност е вече изразходвана, какви са нивата на замърсяване на атмосферата, че живеем в планета с ограничени ресурси и т.н., те много по-лесно биха променили поведението си. На този етап е трудно масовото осъзнаване на заплахата, която надвисва над човечеството. Ако няма преки последици като последните наводнения в Германия и пожари в Анталия например (а напоследък дори и у нас в България), хората не възприемат сериозността на мерките, към които Екологичният манифест призовава. Ето, заплахата от Covid-19 беше директна, индивидуална и предизвикваща смърт. Затова хората възприеха мерките, чрез които да се предпазят от разболяване. Последиците от климатичните промени ще са много по-сериозни и дълго ще присъстват в живота ни, но тъй като все още не се проявяват навсякъде, те не се възприемат като сериозна заплаха, с която трябва да се борим още отсега. А вече сме напът да нанесем непоправими щети на природата и да не успеем да обърнем негативните процеси.
Най-добрият съвет, който мога да дам, е: „Започнете с нещо малко“ и вижте докъде можете да продължите. Важно е всеки да стане част от процесите на промяна, за да може тя да се случи. Съвременният градски човек е разглезен и е забравил за връзката с природата. Хората на село, от друга страна, живеят изолирано и са откъснати от информация и нови тенденции, които да им помогнат да се борят с промените в климата. Но все пак животът на село е в голяма степен природосъобразен за разлика от този в града. Градският човек е забравил, че преди да сме градски същества, ние сме природни същества, поместени изцяло в природен свят. За него е лесно и естествено, когато му е много горещо, да си пусне климатика и да се разхлади вместо да помисли как да подготви дома си за жегите (да избере подходящ цвят на пердетата, да ги пуска през деня, да отваря прозорците през нощта, да се мокри от време на време и т.н. - действия, изискващи осмисляне и воля за извършването им). Неща, които преди време са били естествени, но са забравени поради технологичния напредък и достъпността на техниката (за тези, които могат да си я позволят). И когато не се вземат мерки, а се прави най-лесното (пускането на климатика), се изпада в регрес, водещ ни към все повече проблеми. Същото е и когато не се стараем да изхвърляме отпадъците разделно, когато не си носим торбичка за пазаруване, а винаги купуваме нова и т.н.
Иска ни се да живеем в един изцяло човешки свят като победители, но забравяме, че сме биологични организми, обитаващи природен свят, който е хармоничен и балансиран.
3. Моля, може ли да разкажеш по-подробно за постиженията си в работата с млади хора в Young Caritas?
Young Caritas е уникален по рода си проект, който има за цел да създаде доброволческо движение от младежи с лидерски качества, желаещи да работят за положителна социална промяна. В началото се събраха непознати младежи, които поставиха основите на центъра за работа с доброволци Young Caritas и осъществиха първата си общностна среща, в която се разделиха на групи по интереси и избраха каналите си за комуникация. Аз се включих като координатор на проекта три месеца след неговото започване и за мен беше предизвикателство да спечеля доверието на доброволците, които трябваше да създадат екип и вече помагаха за ремонта на центъра. Големите им сърца и инициативност помогнаха за това бързо да се сплотим като група, а събитията, които планирахме, тяхното организиране и осъществяване, допълнително улесниха сработването на доброволците помежду им.
За мен е успех да спечеля доверието на доброволците, които убеждавам в това, че са изключително добре приети в движението и ще бъдат насърчени и подпомогнати да работят по идеите, които са им на сърце. Успех е да убедя и широката общественост, че доброволчеството не е загуба на време и свършване на работата на някоя институция, не е нов начин богатите да се възползват от безплатен труд, а е възможност хората с добри сърца да намират съмишленици, които да подкрепят каузите им, а центърът Young Caritas - място, където те се учат да планират и реализират събития, да работят в екип, да търсят връзки с институциите и да намират финансиране за следващите им акции. Успех е, когато помогна на доброволците да се сработят помежду си, за да могат заедно да осъществяват общи каузи; когато ги свързвам с други организации, от които могат да се учат; когато се върнат с широки усмивки от наше събитие и нямат търпение да организират следващо. Но, разбира се, най-големият успех е, когато доброволците си поставят цели и успеят да ги постигнат и решат да се ангажират трайно, ставайки част от ядрото доброволци на Young Caritas. Може би това е най-големият успех, тъй като целите на доброволците винаги са да помогнат на някого.
Постепенно от една нехомогенна група младежи Young Caritas се превърна в общност, разделена на работни групи с изявени лидери, имаща канали за комуникация, свой център, познания за нуждите на другите центове на Каритас София, приемственост, опит и нестихващо желание да се помага и да се прави добро.
4. Смята се, че младото поколение е по-екологично, но в същото време то е и по-егоцентрично. Тези две качества могат да предизвикат противоречиви действия по екологични проблеми. Как се справяш с това предизвикателство в Young Caritas?
Аз не мисля, че егоцентричността е по-характерна за младите отколкото за възрастните. Много млади вече имат представа за проблемите, свързани с променящия се климат и замърсяването, но все още не всички млади са наясно с тези проблеми, тъй като някои от тях се интересуват от съвсем различни неща.
Както вече казах, младите хора на възраст от 18 до 30 години, които стават част от Young Caritas, са с големи сърца. Много пъти при нас идват младежи, които се чувстват изолирани и неразбрани поради желанието им да помагат за разрешаването на социални проблеми или да се грижат за нуждаещи се, което влиза в противоречие с това, което връстниците им приемат за нормално. В техните очи те изглеждат наивни, недостатъчно подготвени за съвременния (материален) свят и често биват поставяни в изолация. Тези младежи не са водени от егоцентрични цели за успех, богатство и слава. Те са скромни и неуверени, доколкото все още не са намерили съмишленици, които да ги подкрепят и да повярват в способностите им. Както не са имали и среда, в която да натрупат опит.
Ако хората можеха да проумеят, че най-важно е да искаме здрава природа и планета за следващите поколения, може би по-лесно щяха да се откажат от своя егоизъм.
5. Според теб кои български организации или структури имат повече шансове да бъдат пионери на екологичната дипломация в България и да установят неутрални платформи за диалог?
Дипломатите се занимават с дипломация. Екоорганизациите отстояват радикални каузи в защита на природата. Следователно се появява пространство, в което други неправителствени организации, които работят с широката общественост и младежта, биха могли да изградят връзки между двете сфери. От няколко години насам вече си мисля, а и в някои страни отдавна съществува практика външната политика на страната да се занимава с екологични теми. По същата логика би могло да се подходи и вътре в страната. Това е въпрос и на сигурност, тъй като се засягат темите за изчерпване на природни ресурси, възможни конфликти, миграция и други.
6. Има ли социални инициативи или експерти в България, които отразяват екопрагматичната и екомодерната перспектива? Моля, опиши техните постижения и потенциала за съответните области.
Екопрагматичната гледна точка се опитва да ни убеди, че с помощта на технологичното развитие ние ще сме в състояние да се справяме с проблемите на природата. Според нея например бихме могли да засадим толкова дървета, колкото са ни нужни, за да изчистим атмосферата от ненужния въглерод и да спрем глобалното затопляне. Дори да е възможно, такова действие трудно ще се случи като координиран и организиран процес. От друга страна, видяхме развитието на техниката докъде ни доведе, затова идеи като тази да се влияе чрез техника на екосистемите, ми изглежда опасна. Трябва да се вземе предвид и това, че в природата действат акумулативни процеси, чието реализиране в бъдещето или в техния действителен мащаб остава скрито дори за научните изследвания. Затова ми се струва по-правилно да търсим обратен път към намаляване на консумацията и създаването на практики, които са в унисон с природата. Опаковките и пластмасовите изделия за еднократна употреба са едни от най-ненужните предмети, правени от нефт. Не можем да си позволим достигането на каквито и да е пределни точки, след които да започнем да работим чрез екологично инженерство за връщане към нормалното положение. Проблемите на природата не трябва да се разглеждат от гледната точка на хората като консуматори, а по-скоро от тази на планетата и на човека като планетарно същество.
Екопрагматичната перспектива заема сходна позиция, но по-скоро призовава за вземане на решения, които са съобразени с дългосрочното развитие на природните процеси и са основани върху научни изследвания. Търси се и връзката между икономика и природа. Според мен обаче в тази връзка икономиката винаги трябва да бъде подчинена на природосъобразността. И тук ще дам любимия си пример – абсурдно е да купуваме в България боровинки, внесени от Чили.
Във връзка с това ми се струва, че единствено общността за нулев отпадък, биоорганизации, организации за озеленяване, компостиране и градски ядливи градини, електрически автомобили и тротинетки, екоклубове и организации за засаждане на дървета успяват да постигат смислена промяна. Важно е, че по примера на Грета Тунберг се активизираха и младите българи чрез движенията Петъци за бъдеще и XR България. Има организации и общности, които работят за промяна на законодателството в полза на природата, но точно тук в стратегическата политика на България, в съответствие със Зелената сделка на ЕС, зее голяма пропаст.
7. Кои екологични проблеми имат по-голям потенциал за решаване и защо? Например поради по-висока концентрация на експерти или налично финансиране.
Трябва да пазим природата си. Трябва на мястото на отрязани и изгорели дървета да се засаждат нови, трябва да се залесява, да се опазва Черноморието от застрояване, да се пази чисто, отпадъците да се събират разделно и да се рециклират. Насърчаването на малки бизнеси, които да ремонтират използвани стоки, е практика, която в скандинавските страни осигурява поминък и спестява разходи на домакинствата и е подпомогната от държавата.
Таксуването на изхвърляния боклук трябва да бъде съобразно неговото количество – не може да е еднакво за човек, който изхвърля битовия си отпадък, и за човек, който пълни кофите за боклук с отпадъци от ремонтните си дейности вкъщи. Трябва незаконното изхвърляне на отпадъци да е строго следено и санкционирано – не е трудно. Това са само част от нещата, които лесно могат да бъдат въведени и не изискват голяма промяна, а и не струват скъпо. Въпросът е по-скоро да има съзнание и желание да се действа в тази посока.
8. Моля, може ли да говорите по-подробно за най-полезното за вашите дейности сътрудничество с различни експерти / организации?
Навлизането ми в темите за глобалното затопляне и всичко, свързано с процесите, които го движат, започна през 2015 г., когато се състоя климатичната конференция на ООН. На нея се подписа Парижкото споразумение, чрез което всички държави се обединиха да действат за ограничаване на повишаващите се температури на Земята. През 2018 г. създадох организация, която проведе няколко изследвания по темата и осъществи контакт с някои учени в различни области, написа Екологичния манифест, няколко статии в сферата на екологичната дипломация и изчисляването на въглеродния отпечатък при транспортиране на стоки и направи едно обзорно изследване, което беше публикувано в Румъния. След това Екологичният манифест имаше второ издание, което излезе под редакцията на EOTO World (Ню Йорк) – организация към ООН, която овластява младите и им помага да изявяват лидерските си умения.
По линия на проектната дейност работим най-вече с чуждестранни организации по програмата Еразъм+, както и с редица младежки обединения като YOUNGO към ООН и FYEG (Федерацията на зелените младежи в Европа). В момента развиваме партньорските си отношения с обществото, което се бори за нулев отпадък, екоклубовете на най-големите университети у нас, както и с други неправителствени организации. А благодарение на участието ми на годишната конференция на ООН за климата (COP 25) в Мадрид през 2019 г. „МанЕко” стана и представител за България на Гражданското климатично лоби в Европа, по линия на което участва в лоби акции в Европейския парламент и срещи с депутати, с които се разискват възможностите за справедлив преход и спиране на производството на енергия от въглища чрез налагането на данък замърсяване, който да отива за трансформиране на въглищните региони и преквалификация на работниците в мините.
9. Моля, може ли да посочиш най-полезните за твoите дейности партньорства и сътрудничествa с различни експерти / организации?
През 2019 г. бях избран да замина за САЩ по програма, финансирана от Държавния департамент, чрез която да науча как по-добре да ръководя организация, както и да специализирам по темата за организиране на общности. В момента чрез групата от алумни участници от България по тази програма успяваме да работим по общи теми, които са свързани и с работата ми в Каритас София.
Във връзка с двумесечния ми престой в САЩ трябваше да прекарам един месец в организацията Еколоджи център (автентична и по-стара дори от Грийнпийс), където да науча повече за работата на различните ѝ отдели. Това партньорство продължи с посещение в България в началото на 2020 г. на моята менторка Ребека Мюнинк, с която започнахме работа по два проекта – за създаване на депозитна система чрез поставяне на вендинг машини за разделно изхвърляне на опаковки от напитки, както и по проект в сферата на екологичното образование. Посещението на Ребека стана повод за организирането на няколко общностни срещи с местни неправителствени организации от сектора, с които обменихме добри практики и установихме партньорски отношения.
През 2020 г. разработихме и общ проект с фирма за дистрибуция на минерална вода, чрез който създадохме формула за изчисляване на замърсяването с въглерод при транспортиране на стоки.
Първите младежки обмени по Еразъм+ организирахме през 2019 г., като през 2021 г. станахме партньори по пет нови младежки обмена, с чиито организатори планираме да продължим тази дейност и занапред. Темите, с които ангажираме младежите са климатични промени, възобновяеми източници на енергия, чист въздух и чиста вода, оганизиране на кампании, екологичен начин на живот и пермакултура.
1. Първо официално международно представяне на Екологичния манифест.
2. Участие в MUNESD – симулирано изработване на Парижкото споразумение в щаб квартирата на ООН, Виена.
3. Участие в Общо събание на FYEG в Истанбул в партньорство с Джовани Чемишанов и Българските млади зелени.
4. Акция на FYEG, която подкрепихме в партньорство с депутати от Зелено движение.
5. Българската НПО делегация на среща със зам. министъра на МОСВ по време на конференцията за климата на ООН в Мадрид, през 2019 г.
6. Грета Тунберг на живо по време на конференцията за климата на ООН в Мадрид, през 2019 г., На конференцията младежи от нашата група участваха в работни срещи и медийни участия с нея.
7. Последния ден от конгреса във Вашингтон, който беше заключителната част от US Department of State Professional Fellows Program.
8. По време на събитието Re:Turn в сградата на Световната банка (Вашингтон), участие в събитието взе Кирил Петков, който в момента е министър на икономиката.
9. Снимка с директора на Еколоджи център в Ан Арбър, Мичиган.
10. Сърце за капачки, изработено от доброволците на Young Caritas.
11. Българските младежи по време на обмени, организирани от фондация Екологичен манифест – МанЕко в Италия и Люксембург.
